Не зная защо съм реши да се нахакам в целия този мармалад наречен Земна Игра, но явно съм имал своите наистина основателни причина да го направя. През далечната 1980 г, въоръжен единствено с Дух и непреодолим ентусиазъм в един снежно бял, студен януарски ден, в цялата си прелест от няколко кила и изпразнена от съдържание глава се качвам на въртележката наречена Живот.

И всичко си Ебава майката…поне на пръв поглед 😉

Текат времена на блажено разпадащ се социализъм и последно поколение щастливо играещи на село деца, оформящи здрав имунитет от вкусните и типично по селски плейтнати бабини манджи. Из между растящите ми пръсти изтичат първите седем… и добре „оформен“ от статуквото, поемам по пътя на Героя, който бива „внимателно насочван“ от мастити „авторитети“.

Всичко изглежда „кристално“ ясно в празната главица на детето – мама и тати получават парички защото ходят на работа, баба и дядо получават на готово такива, защото са ходили на такава и сега едни благодарни чичковци и лелки им плащат. Децата ходят на детска градина, за да се научат как да се държат в училище. След това в училище ги учат как да се държат в университета, а в университета ги учат как да работят, за да станат като мама и тати, които пък вече са станали като баба и дядо.

И тъй като всички възможни „авторитети“ са ти обяснили вече как и защо трябва да живееш, въоръжили са те с есенцията на най-ценния житейски опит, до който човечеството е достигнало през милионите години еволюция, ти биваш пуснат по пързалката на живота…

Всички са щастливи…а ма не баш!

Рязко осъзнаваш, че пързалката на живота не е толкова хлъзгава, колкото са ти я описвали, щото някой с „Више“ е решил, че ще по-забавно ако и обърне наклона…

Осъзнаваш, че мама и тати са ходили на работа, защото някой, някъде във времето е решил, че е по-добре мамати и татити да работят за него, а не за самите себе си.

Осъзнаваш, че баба и дядо са преебали целия си жвот, като са повярвали на същото.

Осъзнаваш, че ти вървиш по същата отъпкана фалшива пътека водеща до никъде…

Осъзнаваш, че си бил „ограбен“ ментално, душевно, финасово… всякак, още преди да си се родил.

И ако си достатъчно честен със себе си и имаш топки да погледнеш истината в очите – Разбираш, че е време да счупиш статуквото.

А сега на къде? К’вое т’ва Статукво? Кой го е създал? Кой го управлява? На къде го води?

К’во аджеба се случва тук? Що за шибан мармалад е цялата изфабрикувана реалност?

Страх! Гняв! Отчаяние! Напън! И пак Страх, Страх, Страх… И пак отчаяние, и още отчаяние… И пак Страх…

Поглеждаш към семейството – фейк…

Поглеждаме към приятелите – фейк…

Поглеждаш към институцията – фейк…

Поглеждаш към религията – фейк…

Поглеждаме към „нашите приятели от космоса“ – трипъл фейк…

И да, именно това е Пътят на Героя и именно това е причината всички ние да сме тук – да останем „Сами“, защото само тогава има израстване, само тогава започваме наистина да учим уроците си и да откриваме смисъла на живота.

В разговор с един мой много близък приятел, той ми каза:

Ако насочиш съзнанието си към движението на противника си, то ще бъде завладяно от неговите движения.
Ако го насочиш към меча му, то ще бъде завладяно от меча.
Ако насочиш съзнанието си към мисълта да нанесеш удар на противника, то ще бъде завладяно от очакването да удариш.
Ако го насочиш към твоя меч, ще бъде завладяно от твоя меч.
Ако го насочиш към желанието да не бъдеш ударен, ще бъде завладяно от желанието да не получиш удар.
Ако го насочиш към позата на противника, то ще бъде завладяно от неговата поза.
Накратко – просто няма върху какво да насочиш съзнанието си.

…след този разговор започнах да се приучавам да насочвам съзнанието си на вътре в опит да поправя щетите нанесени от всички онези „авторитети“, които в опита си да прикрият собствената си изгнила същност раздават „Разум“ в глобален мащаб.

Преминах през много етапи на лично осъзнаване през последните десетилетия и тъй като дойде моментът, в който трябва да изкарам от себе си тонове тиня, напълно закономерния и единствен начин за това е чрез писане.

Този сайт се казва Cowboy & Witch поради една много специфична причина. Преди няколко години с човека, с който вървим общия си Път установихме, че на една от малкото ни общи снимки изглеждаме доста грозни – като кравар и вещица.

Толкова се смяхме на това, че Cowboy & Witch се превърна в наш личен бранд.

Днес, от позицията на времето всеки от нас все по-дълбоко се припознава в своята грозота.

Cowboy & Witch